Д-р Андрей Велчев: „Обидно е, че направиха българина роб на промоциите“
Българските потребители все по-често се чувстват безпомощни пред нарастващите цени на основните хранителни стоки. Именно заради това граждански организации, сред които и сдружението „За достъпна и качествена храна“, обявиха безсрочен бойкот на търговските вериги. Според председателя на сдружението д-р Андрей Велчев, тази инициатива вече дава резултати – темата за цените стана национален приоритет, а потребителите започнаха по-смело да изискват промяна.
„Българинът вече не иска обяснения с икономически термини. Той иска държавата да влезе в своята роля и да регулира процесите. Не може българският потребител да продължава да бъде третиран като втора класа европеец“, заявява д-р Велчев в интервю за в. „Златна възраст“.
Според него именно млечните продукти са сред стоките, при които покачването на цените е най-чувствително. Потребителите с основание се питат защо цената от фермата до магазина скача многократно, без ясна обосновка. Въпреки че производители и търговци често сочат множеството прекупвачи като основна причина, проблемът е по-дълбок – липсата на координация между участниците по веригата, както и отслабеният контрол.
„Истинската алтернатива на големите вериги са малките квартални магазини и фермерските пазари. За съжаление, те почти изчезнаха от големите градове. Затова предлагаме на местната власт – кметове, общински съвети и областни управители – да създадат условия за развитието на такива пазари, където производителят и потребителят да се срещат без посредници.“
Велчев обръща внимание и на рекламните разходи, които допълнително оскъпяват храните. Според него потребителите са принудени да плащат не само за продукта, но и за агресивната реклама, която ги залива отвсякъде – от пощенската кутия до телевизора. „Не е ли време да попитаме – имаме ли нужда от тази реклама, след като накрая пак ние я плащаме?“, пита риторично той.
Въпросът с качеството на храните също не е подминат. Д-р Велчев подчертава, че контролът трябва да е не само ефективен, но и ефикасен. Има случаи, при които производители с установени нарушения предпочитат да плащат символични глоби, вместо да подобрят качеството. По тази причина от сдружението настояват за създаване на публичен регистър на системно нарушаващите фирми – подобен на този, който НАП води за длъжници към държавата.
„Ако производителят или търговецът има три еднакви нарушения в рамките на една година, потребителят трябва да знае за това. Това е и форма на защита – да не купуваш продукт, който може да навреди на здравето ти“, посочва д-р Велчев.
По отношение на съдържанието на млечни продукти, той отбелязва, че стандартите съществуват, но не се прилагат. Допустимото водно съдържание в сиренето е 65%, но често не се контролира стриктно. Това поражда недоверие у потребителите, особено при наличие на различни маркировки като БДС и Защитено географско наименование, които често объркват вместо да ориентират.
На въпроса дали по-достъпната цена означава компромис с качеството, отговорът му е категоричен: „Не е задължително. Когато качеството е ниско, потребителят ще се излъже един-два пъти, но после няма да повтори покупката. Проблемът е, че липсата на достатъчно строг контрол позволява този модел да се повтаря безнаказано.“
В заключение д-р Велчев подчертава необходимостта от прозрачност във веригата на ценообразуване. Според него секторът на хранително-вкусовата промишленост също трябва да разкрие каква част от крайната цена е печалба за всеки по веригата – както вече се прави при сметките за електроенергия. Това би позволило да се разсее усещането, че някой в сянка е направил „най-добрата сделка“ за сметка на потребителя – а печалбата често дори не остава в страната.
Източник: Интервю на д-р Андрей Велчев, председател на сдружение „За достъпна и качествена храна“, публикувано във вестник „Златна възраст“
