Овча яхния и пелени агнешки чревца са сред забравените стари бъл гарски ястия.

Именно овчите продукти са били ос новна част от нашата кухня, защото овцевъдството е било основен поминък на нашите предци от десетки векове. Тези гозби могат успешно да се предлагат на чуждите туристи, които със сигурност ще бъдат очаровани, защото неслучайно агнешкото и овчето месо са сред най-скъпите в Западна Европа. Така отговори на въпрос на „Телеграф“ доц. Станко Станков от Университета по хранителни технологии в Пловдив (УХТ) с какви оригинални храни може да се похвали България извън шопската салата. Това стана по време на дискусия за важността на качествената храна в туристическия сектор и привличането на туристи чрез кулинарни преживявания. Организатор на събитието, което събра браншови организации от сектора на туризма и храните, както и представители на контролните органи като БАБХ и НАП, бе д-р Андрей Велчев, председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“.
Саламура

Доц. Станков обясни, че за около 3 десетилетия нашата кухня е коренно променена не само заради глобализма, но и поради строгите изисквания, които налага агенцията nb храните. Той изтъкна] че въпреки защитените българско бяло саламурено сирене и кисело мляко, автентичните наши продукти са основно от овче мляко. Припомняме, че откривателят на бактерията лактобацилус булгарикус д-р Стамен Григоров е бил категоричен, че лечебните свойства са именно на овчето кисело мляко, което е известно като подквас. Класическото саламурено Дирене по нашите земи се е правело от сурово овче мляко, което още топло издоено се е подсирвало буквално на място в плайината. После се е оставяло да зрее поне 40 дни, като по време на този процес лошите бактерии са били унищожавани. „Днес млякрто се пастьоризира и след това се подсирва. Така то има различен вкус и качества. Сирене от сурово мляко може да се намери в някоя селска къща, направено от някоя възрастна жена“, разказа доцентът.

Италия
Той допълни, че за българската кухня са били типични всякакъв вид карантии, както и агнешки чревца на фурна или познатата днес дроб сарма. В Сицилия например може да се опитат подобни ястия, там национална гордост е хлебче с агнешки или шилешки чревца, които може да си купиш на улицата и които са истинска атракция за туристите.

Според доцента обаче най-ценно за туризма и особено за кулинарния туризъм е мотивацията на хората, които работят в него. По този повод той съобщи, че студентите в УХТ, след като завършат и се озоват на работа в модерна кухня, не знаят откъде да включат фурната на печката. Причината е, че базата, с-която работи университетът, е остаряла и студентите се обучават на печка „Раховец“.
Проблеми

Според доцента кулинарията и туризмът не са приоритетни за министерство на образованието и затова тези специалности се неглижират и страдат от липса на финансиране. Дори стипендиите на тези студенти не са като на колегите им от престижни специалности, стана ясно по време на форума. Въпреки лошата база младежите излизат с много добра подготовка и голяма част от тях напускат страната, защото извън България намират не само по-добро заплащане, но и висока оценка като специалисти.

А без кадри няма как да има качествена храна в туризма. По време на дискусията бе предложено хората, които завършват в нашите университети, да бъдат обвързани с поне 5-годишни договори за работа в страната, за да не подаряваме готови специалисти на другите държави.