Вече година Сдружение „За достъпна и качествена храна“ предлага двойни санкции за рецидив на производител и търговец и двойна санкция за рецидивно нарушение при производство и представяне на хранителни продукти.

 Глобата трябва да важи както за производители, така и търговци, които заместват, подправят или представят подвеждащо даден хранителен продукт. В момента санкциите са от 2000 до 4000 лева, а за бизнес оператор – от 4000 до 6000 лв.

 Освен това се предлага и системните нарушителите да бъдат публично оповестявани, което в момента закона не позволява.

 Предложението за промяна в Закона беше внесено от Председателя на УС на Сдружинието Андрей Велчев в деловодството на Народното събрание на вниманието на двете парламентарни комисии и е в отговор на множеството запитвания от медии и потребители след публикавтата информация, след проведен тест в акредитирана международна лаборатория направени и финансирани по поръчка на „Сдружение за достъпна  и качествена храна“ от което беше установено,  че само едно от 5-те най-скъпите и най-популярни на пазара овчи сирена наистина съдържат само овче мляко, останалото се смес- овче с краве мляко.

 От Управителиния съвет на сдружението вярват, че с помощта на потребителите и българските мидии и журналисти, това предложение, ще бъде подложена на обществена дискусия, за да се развържът ръцете на всички клиенти на хранителни продукти при взимането на информиран избор. Доказано е, че най-добър контрол на качеството на продуктите упражняват потребителите и то ежедневно.     

ВИДЕО: 

 

 

 

 Предложението гласи

ДО:    КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

ДО:    КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКАБЪЛГАРИЯ

София 1169, пл. „Народно събрание“ №

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

за законодателна инициатива

ОТ: Сдружение „За достъпна и качествена храна“, ЕИК 206898874, със седалище в гр. София, п.к. 1000 и адрес на управление р-н Триадица, ул. “Княз Борис I” № 75, ет. 2, ап. 4, представлявано от Андрей Велчев – Председател на Управителния съвет

По реда на чл. 18, ал.1 от Закона за нормативните актове, представяме на Вашето внимание работни Предложения за изменение на Закона за храните, които вярваме, че ще доведат до подобряване на нормативната рамка и усъвършенстване на законодателството и допълнителна защита на обществения интерес.

Конкретните работни Предложения касаят законодателството в сферата на предоставянето на информацията на потребителите за хранителните продукти и санкциите, които задължените лица понасят при нарушаването на това законодателство.

1. Действаща към момента правна уредба

 

1.1. Правила относно етикирането на хранителни продукти и предоставяне на информация на потребителите

 

1.1.1. Правила на европейско равнище

 

Към настоящия момент е в сила Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (по – долу за краткост Регламент (ЕС) № 1169/2011). В същия са подробно описани изискванията, на които следва да отговаря предоставената към потребителите информация относно хранителен продукт.

 

Разпоредбите на самия Регламент (ЕС) № 1169/2011 са приети, за да бъде осигурена на високо равнище защита на потребителите във връзка с информацията за храните. Същият установява общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Той определя средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните.

 

Предвидено е, че предоставянето на информация за храните цели постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, като предоставя на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер.

 

Сред практики за обективно информиране, залегнали в чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, е изложено, че информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено:

„а) по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство;

б) като се приписват на храната ефекти или свойства, каквито тя не притежава;

в) като се твърди, че храната притежава специални характеристики, когато в действителност всички подобни храни притежават такива характеристики, по-конкретно като специално се подчертава наличието или липсата на определени съставки и/или хранителни вещества;

г) като се внушава посредством външния вид, описанието или картинното изображение наличието на определена храна или съставка, докато в действителност даден естествено присъстващ компонент или обичайно използвана съставка в тази храна са заменени с различен компонент или различна съставка. “

 

В чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011  е залегнал списък на задължителните данни, които следва да присъстват на опаковките (етикетите) на храните, след които са:

„а) наименование на храната;

б) списък на съставките;

в) всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1169/2011, или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид;

г) количество на определени съставки или категории съставки;

д) нетно количество на храната;

е) срок на минимална трайност или срок на годност;

ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба;

з) името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011;“ и други.

 

Предвид посоченото на ниво европейско законодателство е издигнато във ВИСША ЦЕННОСТ правото на потребителя да бъде информиран относно съдържанието на хранителния продукт, неговите основни характеристики, както и точното му описание.

 

1.1.2. Правила на национално равнище

 

Българският Закон за храните (ЗХ) също възприема тези принципи като изцяло чрез чл. 17 препраща към Регламент (ЕС) № 1169/2011. Предвидено е в българския Закон, че бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011, на Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

 

В чл. 18 от българския Закон за храните е предвидено, че в съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията за храните, предлагани на територията на Република България, включително тази на етикета, се предоставя на български език.

 

Допълнително с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 т. 14 се забранява съзнателното заместване, добавяне, подправяне или невярно представяне на храна, хранителна съставка или опаковка на храна, както и представяне на неверни или заблуждаващи потребителите хранителни или здравни претенции за храна.

 

През 2021 г. бе приета Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните. Същата  определя:

– изискванията към означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи дадена храна; както и

– национални мерки за предоставянето на информация за храните на потребителите съгласно чл. 44 на Регламент (ЕС) № 1169/2011.

 

В чл. 3 от Наредбата за предоставяне на информация на потребителите за храните е посочено, че при етикетирането на храните освен данните по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 задължително се посочва маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната.

 

Прави впечатление, че българският Закон не вменява различни изисквания, а подчертава необходимостта потребителят да е информиран относно състава и характеристиката на стоката.

 

Следва да се акцентира върху обстоятелството, че разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1169/2011 и на българския Закон за храните не просто задължават определени лица (най – често производители) да информират потребителите за конкретни характеристики на продуктите, но и регламентират определено ниво на защита на всеки консуматор. 

 

Горното е от изключителна важност, тъй като потребителят основно прави своя избор за покупка на база описанието на продукта като състав и основна характеристика. Етикетите върху хранителните продукти не са само носител на информация. Те служат и като средство за РЕКЛАМА. Същите придават на продукта разпознаваем външен вид и създават у потребителя желанието за покупка. Потребителят от своя страна не разполага с възможността да изследва всеки закупен продукт, за да бъде сигурен, че той притежава определена характеристика, а е необходимо той да бъде сигурен какво консумира на основание представеното от съответното задължено лице.

 

• Санкции при неспазване на изискванията относно предоставянето на информация на потребителите

 

Европейското законодателство не предвижда конкретна санкция при нарушаването на разпоредбите на Регламента, но съгласно чл. 131., ал. 1 т. 1 от българският Закон за храните който наруши разпоредби на Регламент (EС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв. Ако нарушението е допуснато от бизнес оператор, наказанието е в размер на 4000 до 6000 лв.

 

Същите като размер наказания са предвидени и в чл. 128, ал. 1, т. 14 и ал. 2 за всеки, който съзнателно замести, добави, подправи или невярно представи храна, хранителна съставка или опаковка на храна, както и представи неверни или заблуждаващи потребителите хранителни или здравни претенции за храна.

 

Държим да отбележим, че към настоящия момент това са ЕДИНСТВЕНИТЕ ПРЕДВИДЕНИ САНКЦИИ за подобни нарушения.

 

Тук държим да отбележим и едно сравнение със санкциите по отношение на установяване на опасни стоки, в частност храни. При такива ситуации контролните органи освен с правомощия да санкционират имуществено лицата, който ги произвеждат и разпространяват, разполагат и с различни допълнителни правомощия, сред които и описаното в чл. 101 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно да обявят информацията за опасните стоки ПУБЛИЧНО.  Информацията следва да съдържа: (1) идентификация на стоката или услугата; (2) описание на характера на риска; както и (3) предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на опасността.

 

Комисията за защита на потребителите поддържа официален, публичен регистър на опасните стоки в България – в него се описват името и характера на опасната стока, както и на рисковете, които тя нос съгласно чл. 101 от ЗЗП. Към момента в регистъра, достъпен на адрес: https://www.kzp.bg/opasni-stoki-v-bulgaria не се споменават имената на предприятие производител или дистрибутор, но се изобразяват снимки на съответните продукти.

 

Доколкото БАБХ контролира храните (съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от ЗЗП и чл. 109 от ЗХ), то при опасни такива, подобно правомощие има и БАБХ. Към момента само като новина се качват подобни данни за опасни храни.

 

В Закона за защита на потребителите е дефинирано коя стока и услуга се счита за безопасна. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП определя, че:

„Чл. 70.  (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид:

1. характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя;
2. характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата;
3. въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките;
4. представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга;
5. рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени.

 (2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна.“

Законодателят, чрез техниката на изключване, е посочил в чл.70, ал. 3 от ЗЗП, която стока счита за опасна:

„(3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2.“

 

Законът за храните определя допълнително в чл. 4, ал.1, че храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве. Както и в ал. 2, че храната трябва да отговаря на изискванията за производство, преработка и/или дистрибуция, предвидени в закона, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и правото на Европейския съюз в областта на храните.

 

Дадена е и дефиниция в пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за храните на „непосредствена и голяма опасност“, която се определя като опасност, при която консумацията на храни може да причини сериозно увреждане на здравето или смърт на хора или животни.

 

Цитираните по – горе разпоредби и съпоставка целят да покажат, че когато не се установи „опасност“ при изследване на определена храна, то същата не попада под цитираните дефиниции следователно за нея няма да бъдат приложими завишените санкции и контролираните органи няма да могат да приложат по – строг контрол, включително да я включат в публичен списък.

 

Предвид посоченото, още тук следва да споделим, че дори да се установи нарушение на Регламент (EС) № 1169/2011, тоест дори да бъде пуснат за продажба продукт с етикет, който невярно отразява неговия състав и/или основна характеристика, но не създава опасност за здравето, то това остава напълно СКРИТО ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ. Последният няма как да установи, че е наложено такова наказания и че определена партида от даден продукт не съдържа веществата или качествата, посочени на етикета му.

Тоест лицето, което отговаря за етикета, е възможно многократно с цел РЕКЛАМА да поставя подвеждаща информация върху етикета си и да търпи имуществените санкциите, тъй като същият със сигурност би спечелил много повече от продажбите на съответната стока.

 

2. Дейност на Сдружение „За достъпна и качествена храна“

 

Представляваното от мен Сдружение „За достъпна и качествена храна“ осъществява дейност в обществена полза, свързана със защита правата и интересите на гражданите относно проблемите, свързани с качеството и цената на хранителните продукти, и популяризиране на идеята за качествена храна на достъпни цени.

 

Сдружението се е ангажирало със събирането на сигнали на потребители, относно съмнения и констатирани нередности при хранителни продукти и изпращането им към компетентните органи, както и с извършването на самостоятелни и спонтанни проучвания на различни видове и марки хранителни продукти.

 

Неведнъж при организирането на такива проучвания се констатират сериозни несъответствия между обявеното на етикета и действителното съдържание на различни продукти, което считаме за сериозно нарушение дори когато липсват  вещества и организми, които са вредни и опасни за здравето на хората.

 

Най – често отклонение от посоченото на етикета съдържание може да бъде постигнато при примесване на суровия продукт с друго вещество, което не е от същия вид.

Тъй като подобни сериозни отклонения сме установявали при проверка на различни марки млечни продукти, то можем да дадем и конкретен пример от тази сфера:

• Съгласно резултатите от направените от нас проучвания се установява процент на масленост, който е в пъти по-нисък от описаното на етикета на стоката, която проверявахме. Това липсващо съдържание би могло да се замести с вода посредством разреждане (оводняване) на продукта. Колкото повече вода се смесва със суровото мляко, толкова по-малка е маслеността на готовия продукт. И това е напълно нормално. При оводняването на практика суровият продукт се разрежда и тъй като водата сама по себе си не съдържа мазнини, това се отразява и в маслеността на млякото.
• Колкото по – нискомаслен е готовият продукт, толкова повече вода има в същия, респективно по – малко сурово мляко.
• Показателят „масленост“ представлява съществена характеристика на прясното мляко, по която се определя неговата цена от търговците и по която в последствие се ориентират потребителите. Факт е, че производители предлагат стока, за която твърдят, че притежава конкретни характеристики, но всъщност се установяват огромни разлики в нейното действително съдържание.
• Тук следва да се има предвид и че млечните продукти се делят на две основни групи – „нискомаслени“ и „високомаслени“ или „пълномаслени“.

Производителят предлага продукт, с етикет по отношение на маслеността 3,5 % и с наименование ПЪЛНОМАСЛЕНО МЛЯКО. Съгласно изследванията обаче това мляко е с реално съдържание на масленост от 1,3 %. В никакъв случай обаче продукт с толкова ниско съдържание на маслеността не би могъл да се презентира като пълномаслен.

 

Предвид идентифицираното на проблема, Сдружението е изследвало и значението му, което може да се опише по следния начин:

 

3. Обществено значение на нарушението

 

Считаме, че описаното нарушение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 има сериозно обществено значение в няколко аспекта, а именно:

 

3.1. Потребителски аспект

 

На първо място това несъответствие драстично нарушава правото на потребителя да бъде ИНФОРМИРАН адекватно и точно относно състава на продуктите.

 

Не само потребителят бива заблуждаван за реалните стойности на съдържанието на продуктите, но и по отношение на вида на продукта като цяло. (По примера с „пълномасленото мляко“ потребителите купуват един продукт като „пълномаслен“, а в същност същият е примесен с толкова много допълнителна вода, че се е превърнал в „нискомаслен“. )

 

Както бе изложено, потребителят няма възможност да изследва всеки продукт преди да го закупи или консумира. Той прави избора си именно от описаното съдържание на продукта. Купувайки един продукт, чието съдържание не отговаря на посоченото в етикета му, потребителят е заблуден и консумира нещо различно от очакваното. Дори да бъде установено нарушението по съответния ред от държавен орган, потребителите не само не биват компенсирани, но и за тях остава напълно скрито кой субект си позволява подобна практика и под каква марка се разпространяват тези стоки.

 

Следва да бъде изложено и, че това несъответствие на показаното в етикета на продукта и реалните му стойности води и до заблуждение по отношение на неговата реална цена. У нас битува усещането, че когато купиш по – скъп продукт, то същия е по – качествен. Това има и търговска логика, тъй като по – качествените сурови продукти са по – скъпи, следователно и крайният продукт ще бъде по – скъп. Но в действителност потребителят получава продукт, чието съдържание не е това, оказано на етикета му.

Проблемът е, че с етикета производителят остава лъжливо впечатление у клиентите си и ги заблуждава, че цената е образувана на определен суров продукт, а всъщност е вложен друг, често по – ниско качествен.

 

Горното цели да покаже, че поведението на производителите свързано с посочване на различни стойности на етикетите от действителното съдържание на продукта засяга изключително тежко потребителите.

 

Неведнъж потребителите са се оплаквали от факта, че дори компетентен орган да установи нарушение и да санкционира производителя, информацията остава недостъпна за тях и в търговската мрежа продължават да се продават продукти, чието съдържание не отговаря на отразеното в етикета им.

 

При подаване на сигнали от наша страна към Българска агенция за безопасност на храните, компетентните органи са ни уведомявали, че нямат компетентност и разрешение по закон да огласят пред обществеността производителите – нарушители на законодателството.

 

• Конкурентно правен аспект

 

Недобросъвестно поведение от страна на някои производители/стопански субекти не само е във вреда на потребителите, но и действа увреждащо и по отношение на конкурентите на съответния пазар, които поставят актуална и коректна информация на етикетите на продуктите си, както и използват необходимия ресурс за постигането на съдържанието, описано върху опаковките на продуктите. Така на практика се създава неравнопоставеност между конкурентите на съответния пазар, както и се създава деформация в търсенето на съответния продукт и в конкурентната среда като цяло.

 

В допълнение към изложеното, считаме, че доколкото недобросъвестните действия на производителите/стопанските субекти – нарушители представлява и нарушение на потребителското законодателство и на законодателството в сферата на храните, то дори само на това основание, производителят извършва и нарушение на общия състав на чл.29 от Закона за защита на конкуренцията, доколкото действа в противоречие с добросъвестната търговска практика (понятие, включващо и спазването на действащото законодателство) и по този начин застрашава интересите на конкурентите.

 

4. Предложение за решаване на проблема

Считаме, че като организация с функции в обществена полза сме длъжни не само да идентифицираме проблема, но и да дадем градивни предложения за неговото решаване.

 

Както споделихме по – горе, правомощията на контролните органи по отношение на нарушения на Регламент (EС) № 1169/2011 и при установяване опасни стоки са значително различни. Считаме за оправдано подобно решение в някои аспекти като размер на санкциите и правомощия по изтегляне от пазара. Въпреки това мнението на потребителите е, че същите държат да знаят кой продукт не съответства по съдържание на посоченото в етикета.

 

Предвид горното считаме, че следва да е в правомощията на БАБХ като контролен орган по храните да представи на потребителите по възможно най-достъпен и удобен начин марките, под които се произвеждат некачествените хранителни продукти у нас, след извършването на надлежните проверки за установяване на несъответствия, доколкото това засяга интереса всички, които ги консумират.

 

Вярваме, че подобно правомощия по отношение на нарушителите в хранителния сектор би имало стимулиращ за производителите и другите задължени лица ефект, от една страна, а от друга – би допринесло за осведомеността на потребителите.

 

Считаме, че подобно обявяване на продуктите е в съответствие с целите на българското и европейско законодателство да бъдат произвеждани не само безопасни, но и качествени храни.

За ваше улеснение, към това Писмо прилагаме работно Предложение (Приложение № 1), което да послужи за онагледяване на описаното в настоящото и като възможен подход за нормативно отстраняване на посочените проблеми чрез законодателно решение.

 

Вярваме, че така предлаганите изменения и допълнения, ще създадат редица положителни ефекти, сред които най – вече следните:

– Задължените лице ще се чувства по – стимулирани да спазват всички изисквания на Регламент (EС) № 1169/2011;

– Потребителите ще могат да проследят продуктите, които не отговарят на изискванията на Регламента и ще могат да вземат информиран избор за стоките, които да закупят и консумират;

– Конкурентите на един пазар ще имат онагледяване на лошите практики.

С настоящото заявяваме и желанието си наши представители да участват в работните групи по обсъждане на законопроекта и на предложените с настоящото изменения.

 

Оставаме на Ваше разположение за предоставяне на всякакво последващо съдействие и информация, които биха Ви били необходими при дискутиране на Законопроекта и предложените изменения.

 

 

С уважение:

_______________________
(Андрей Велчев –

Председател на Управителния съвет)

 

Приложение № 1

 

РАБОТНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

за допълнение на Закона за храните

Предлагаме за обсъждане на следното работно предложение за допълнение в Закона за храните (Обн. – ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г., в сила от 09.06.2020 г.; изм. и доп., бр. 65 от 21.07.2020 г., в сила от 21.07.2020 г.; изм. и доп., бр. 13 от 16.02.2021 г.), а именно:

• 1. Създава се ал. 3 на чл. 128 от Закона за храните с текст:

„(3) Който допусне повторно нарушение на забраната за съзнателно заместване, добавяне, подправяне или невярно представяне на храна, хранителна съставка или опаковка на храна, както и представяне на неверни или заблуждаващи потребителите хранителни или здравни претенции за храна се наказва с глоба или имуществена санкция в двоен размер“

 

• 2. Създава се ал. 3 на чл. 131 на Закона за храните със текст:

„(3) За повторно нарушение на разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.“

 

• 3. Създава се чл. 131а с текст:

„Чл. 131а  (1) Информацията за повторно нарушение на разпоредбите, забраняващи съзнателно заместване, добавяне, подправяне или невярно представяне на храна, хранителна съставка или опаковка на храна, както и представяне на неверни или заблуждаващи потребителите хранителни или здравни претенции за храна, както и на разпоредбите на Регламент № 1169/2011, с която контролните органи разполагат, е публична. Контролните органи са длъжни да предоставят тази информация на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната дейност.

 (2) Информацията по ал. 1 съдържа:

1. идентификация на стоката;
2. описание на характера на нарушението;
3. предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на нарушението.

 (3) Длъжностните лица нямат право да разпространяват информация, станала им известна или получена във връзка с изпълнението на задължението си, която по своето естество представлява професионална тайна.

(4) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства предоставянето на необходимата информация на контролните органи за гарантиране ефективност на контролната дейност.

 (5) Контролните органи, които получават информация, представляваща професионална тайна, са длъжни да осигурят нейната защита.“

 

С УВАЖЕНИЕ:

 

_______________________
(Андрей Велчев –

Председател на Управителния съвет)